Първият менталист в историята на Ню Йорк – журналистът срещу убиецът
На 10 януари 1871 година Едуард Хамилтън „ Хам “ Фриймън съумява да влезе в пандиза Бингхамтън в Ню Йорк, откакто няколко седмици се е договарял с пазачите за среща. Въпросният затвор се намира на близо 320 километра от Манхатън – обетованата земя и началото на един полис, който по-късно ще бъде прочут като „ Голямата ябълка “. Шерифът ескортира Едуард през коридорите.
Каменните стени носят своето благоухание на плесен и в никакъв случай не са почиствани, самата постройка е влажна и студена, няма нито един човек, който би декларирал, че тази постройка е безвредна и годна за живеене. Единствената есенция, която може да победи за малко аромата на плесен, е керосиновата лампа на шерифа. Подът пращи от болежка, а по думите на шерифа ще е на 29 години след няколко седмици.
Едуард желае да посети една съответна килия, където е арестуван прочут палач. Като човек, който живее в дребен град и дава отговор за дребния градски вестник, това ще е неговият миг да пробие измежду огромните създатели. Една среща е задоволителна за елементарния четец, който занапред би трябвало да разбере какъв брой деликатна е човешката душа и какъв брой малко би трябвало, с цел да се изкриви и обърне към насилието. Кондензат от килията се стича по стените и оформя дребни вадички по пода.
Едуард се пробва да бъде вежлив и подава ръка, до момента в който нервният му глас разкрива страхът от тази среща. Затворникът, който от дълго време е не запомнил по какъв начин наподобява човешкото отношение, отвръща по същия метод. В дребната килия, журналистът и килърът стоят на разстояние от метър. Страхът стартира да се насища, когато шерифът излиза и даже не оковава домакинът на килията. Погледът на 51-годишният арестуван палач е чудноват. Тъмните му кафеви очи са зачервени, тъй като е прекарал последните вечери в четене през нощта и то на мизерна светлина.
Виждат се за първи път, само че Хам към този момент знае доста за своя събеседник. През последната седмица е писал за неговото минало, за суматохата, която е обхванала града, както и за обвиняването му. Публиката желае да чуе персоналната история на причинителя и това е повода за визитата. Едуард Рулоф е избрал точно Хам за повествовател на персоналната му история, а това е златно предложение за триумф. Покрай наличните благоприятни условия за триумф, Хам би трябвало да осъзнае, че това преживяване в никакъв случай няма да бъде забравено, даже и на безвредно разстояние в личния си дом, споменът от срещата с Рулоф ще го преследва.
Едуард Рулоф Интересът се разсънва, когато всички разказват мистериозния човек като вселен демон в човешко тяло. Още с първите няколко дни от правосъдното дело през 1871 година Хам ще открие, че няма нищо сходно от описаното. Журналистът записва в детайли всичко, което се е случило в делото. Малките елементи би трябвало да оказват помощ за разнищването на случая – за какво причинителят е умъртвил човек, откакто е съумял да го обере. Страховитото закононарушение е нещо ново за модерното време на Ню Йорк.
Злобата и омразата първоначално ще се одобряват за нещо изцяло обикновено, Рулоф не е ангел и няма по какъв начин да бъде, само че колкото повече напредва случая, толкоз повече състрадание стартира да се усеща. Огромното туловище, където нормално седи подсъдимият ще се опита да стане и да каже нещо, с цел да бъде успокояван от юриста си. Има нещо, което този човек желае да каже, има нещо, което не желае да остане забравено и пропуснато, само че законът не се интересува от усеща, а се концентрира върху закононарушението.
Хам остава впечатлен от човешкия образ на килъра, на чудовището, на злодея, на оня, който занапред би трябвало да ревизира какъв брой здрава е бесилката. Делото се трансформира в театър и откакто няма телевизия, а вестниците могат да отразят единствено един щрих, стотици сеирджии си резервират място, с цел да гледат историята на килъра. Най-голям интерес имат дамите и това е по-сериозната изненада. Най-често са домакини, които стават доста рано, с цел да сготвят всичко за своите съпрузи, по-късно да сложат тоалета си и да запазят място в съда.
Те са същинските потребители на закононарушенията и тъкмо това може да ги трансформира в още един по-специален фактор. Има и още една причина да се струпват толкоз дами на едно място – Едуард Рулоф е красавец. Той е огромен, впечатляващ с визията си и в случай че в миналото се е усмихвал, няма жена, която да устои на харизмата му. Към това се прибавя и тръпката, това е ходеща опасност, която без старания може да отваря глави. Точно тази композиция ще накара най-големите хубавици да резервират първите редове, да бъдат по-близо до чудовището с красиви черти.
Марк Твен желае опрощение за Рулоф След делото, Рулоф е изпратен в затвор и към този момент няма диря от гъстата му кафява брада. Шерифът е изискал да не минава един сантиметър от лицето му. За изявлението се е облякъл. Какво се чака при срещата с палач? Гледка на оглупял, заплашителен и застрашителен исполин? Не, тъкмо противоположното. Рулоф е спокоен, изтънчен, невъзмутим и даже любопитен за изявлението си. В диалога се майтапи, демонстрира светлини от разсъдък и внимание, приказва тъкмо и на място.
Един час в диалози ще покаже, че Рулоф не наподобява на палач – никой не наподобява, до момента в който не се окаже, че има доказателства за него. Журналистът стартира да се чуди дали този колос не е почтен, дали не е просто натопен за всичко, което се случва. Възможно ли е да е вманиачен или просто роден с повече зло? Хамилтън Фриймън ще бъде един от хората, които ще се опитат да уловят интелекта на килъра. По време на диалозите си, двамата ще приказват за фамилията, за детството, за неговото влизане в незаконния свят. Ще се търси даже връзка сред грешките в живота на Едуард и залитването в крайности.
Рулоф употребява всеки миг, с цел да държи целият диалог в своето поле. Не дава свободното задаване на въпроси да се движи в тази посока. Не разрешава историята му да се изкриви, той знае какво желае да каже и го прави. През идващите шест месеца и двамата ще приказват за живота, само че някои от легендите на Рулоф няма да се потвърдят. Проблемите за Рулоф стартират през 1842 година с влизането в Америка и срещата му с Хенри Шчут. Това е интервал от историята на страната, когато всички са прехласнати по концепцията за американската фантазия – злато, алкохол и необятна територия от близо 3200 километра непозната земя.
Пристигащите емигранти желаят да избягат от мизерия и постоянно стартират да ревизират какво тъкмо може да се открие в прерията. Те са повода за бързото развиване и на огромните градове, които занапред ще покажат цялостният набор от благоприятни условия. С построяването на водна връзка, до Ню Йорк идват най-различни артикули като месо, вълна и други. Покрай тях идват и хора, които никой не желае, само че са чули за огромния град и неговите благоприятни условия. Така и самият Едуард ще се озове покрай града, а по-късно ще успее да завоюва и фенове. Кой е толкоз мистичният човек, който в този момент ще чака своята смъртна присъда?
През живота си ще бъде описван като доктор, юрист, преподавател, фотограф, откривател, занаятчия на килими, лингвист и още доста други. Как човек с толкоз доста познания ще се трансформира в нарушител и сериен палач? Зад всички свои качества, великанът има една открита завист. Първото съмнение за невярност ще докара до убийството на неговата брачна половинка, а с цел да няма очевидци, Рулоф ще токсини личната си щерка.
Преследван от закона, той ще стартира да прави най-различни кражби, а малко по-късно постоянно ще намира метод да отстрани своите сътрудници, с цел да заграби повече. При залавянето си ще има няколко убийства зад тила си. Мнозина ще го разпознаят като индивида, умъртвил своята брачна половинка и дете. Марк Твен ще изиска опрощение за него с концепцията, че може да направи по-добър човек, в сравнение с е в този момент, само че без триумф. Самият Рулоф е обесен на 18 май 1871 година Според някои от надзирателите и палача, той желал да побързат, тъй като се надявал да стигне до пъкъла за вечеря. Мозъкът на килъра е изпратен в университет Корнел, където мнозина ще се опитат да разчетат злото по мозъчната кора. Професор Бърт Уайлдър ще опише тази находка като най-големият мозък, който в миналото е виждал.
